България е сред държавите с най-лоши пътища, най-много жертви при катастрофи (на 1 млн. души) и с най-висока разрешена скорост по магистралите. От всички европейски държави само в България и Полша (Германия е изключение) максимално допустимата скорост на движение по магистралите е 140 км/ч. Случайно или не, двете държави са на челните места в ЕС с най-много загинали в автомобилни злополуки. Сега МВР иска да въведе до 130 км/ч на магистрала. Има ли смисъл от подобна мярка? Продължи да четеш…
Уили, най-добрият приятел на колата ти
България е сред държавите с най-лоши пътища, най-много жертви при катастрофи (на 1 млн. души) и с най-висока разрешена скорост по магистралите.
От всички европейски държави само в България и Полша максимално допустимата скорост на движение по магистралите е 140 км/ч. Случайно или не, двете държави са на челните места в ЕС с най-много загинали в автомобилни злополуки.
Най-голямата свобода всъщност е в Германия, където като цяло няма общи ограничения по националната автомагистрална мрежа. За някои отсечки има препоръчителна максимална скорост от 130 км/ч. По немалко участъци има скоростен лимит или временни ограничения заради висока аварийност, интензивен трафик и др.
По отношение на качеството на пътната инфраструктура страната ни е на опашката не само в Европа. Според Индекса за глобална конкурентност по този показател ние сме сред държавите с нисък рейтинг. Проучването обхваща около 144 държави, като данните от последните години показват, че страната ни се движи на позиции между 80-то и 100-тно място.
Не е известно каква е международната оценка за състоянието на нашите магистрали. Анализи на държавни агенции и неправителствени организации обаче неведнъж са посочвали, че е „убийствено“ да караш със 140 км по толкова лош асфалт.
130 км/ч на магистрала предлагат от МВР
За съжаление, това се потвърждава и от статистиката на Пътна полиция, която отчита двойно увеличение на загиналите при автомобилни злополуки на магистралите у нас. Това е и основната причина МВР да поиска максималната скорост по тези пътища да бъде ограничена до 130 км/ч. Предложението е записано в проекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, публикуван за обществено обсъждане.
Идеята за по-ниска скорост вече предизвика негативни коментари дори сред членове на правителството. Битката за вкарването ѝ в закона явно няма да бъде лесна и бърза. Авторите на проектозакона се позовават на данни на Европейския съвет за транспортна безопасност. Според еврочиновниците повече от 2100 човешки живота могат да бъдат съхранени всяка година, ако средната скорост по европейските пътища се намали само с 1 км в час. Независимо, че магистралите са най-безопасните пътища, около 8% от жертвите в катастрофи в ЕС губят живота си при ПТП, възникнали на аутобани.
За 10 г. два пъти повече загинали на магистрали
В България 529 души са загинали при катастрофи на магистрали за 11 години – от 2010 г. до 2021 г.
От 2002 до 2012 г. максималната скорост бе 130 км/ч. През 2012 г. тя бе увеличена на 140 км/ч. Така българските магистрали станаха сред най-бързите в Европа. С увеличаването на разрешената скорост и разширяването на автомагистралната мрежа в страната броят на загиналите се увеличава от 3–5% на 9–10%, отчитат от МВР. През 2021 г. трагичният пътен инцидент с автобус на АМ „Струма“ повиши този дял до 13%.
Вярно е, че в населените места настъпват значително повече катастрофи. При инцидент на магистралата обаче последиците за човешкия организъм са много по-тежки и смъртоносни заради по-високата скорост и влиянието на кинетичната енергия. Според доклад на СЗО при сблъсък между два автомобила с 90 км/ч в 90 на сто от случаите има човешка жертва. При 60 км/ч вероятността шофьорът да оцелее е три пъти по-голяма.
В ЕС по магистралите се кара с от 100 до 130 км/ч
В страните от Европейския съюз максимално допустимата скорост по магистралите за леки автомобили и ванове до 3,5 т. е между 100 и 130 км/ч.
В Австрия, Гърция, Дания, Италия, Франция, Чехия (80 км в застроени райони), Румъния, Хърватия, Унгария най-високата разрешена скорост по магистралите е 130 км/ч, показва справка в сайта на Европейския съюз. В Белгия, Испания, Португалия и Швейцария ограничението е 120 км/ч. В Швеция максималната скорост е 110 км, и то при положение, че пътищата са идеални. В Обединеното Кралство – ограничението е 70 мили (112 км/ч), в Норвегия до 100 км/ч, а във Финландия скоростта е указана с пътни знаци – 80, 100 или 120 км/ч.
Ограниченията в скоростта още от нацистката епоха
Съществуват различни теории коя държава първа въвежда скоростни ограничения за превозните средства. Германия може би не е първата страна, но пък има интересна история около това. Има сведения, че ограничения е имало още през нацистката епоха от 1934 г. Те не се отнасят за аутобаните, каквито към онзи момент вече имало изградени. За да се пести гориво, през 1939 г. са въведени още по-ниски лимити (40 км/ч), като този път са включени и аутобаните. През 1952 г. правителството на тогавашна Западна Германия премахва ограниченията на скоростта, оставяйки ги само в отделни региони. Заради многото човешки жертви пет години по-късно в градовете е въведено 50 км/ч лимит на градската скорост.
Според проучване, цитирано от DW.com, днес само около 40% от германците искат неограничена скорост по аутобаните. Останалите желаят въвеждане на 130 км/ч. Сред поддръжниците на ниското темпо е пилотът от Формула 1 Себастиан Фетел. Хората искат узаконяването на скоростни лимити не толкова заради безопасността, колкото заради намаляването на вредните емисии.
Между другото аргументите за по-чиста природа са все по-силен аргумент. Един от примерите е Обединеното Кралство, където скоростният лимит по магистралите е сред най-ниските – 70 мили в час, въведен от 1965 г. Оттогава и пътищата са много по-добри, и автомобилите – по-сигурни. Националният спийд лимит остава непроменен. В последните години обаче във все повече райони около градове се въвежда по-ниска скорост – 60 мили. В Уелс дори е още по-редуцирана – в последните 3 години по пет магистрални участъка са въведени зони за 50 мили в час, като специално се подчертава, че те заменят временните ограничения. Експерти са изчислили, че подобна политика ще намали вредните емисии със 17%. Според едно по-отдавнашно изследване в Англия оптималната скорост за най-нисък разход на гориво е около 56 мили/час.
В мотивите на българското МВР няма приведени аргументи как по-ниската скорост ще се отрази на околната среда. Експертите обаче са сигурни, че това ще доведе до по-малко човешки жертви.
Още за пътната безопасност може да прочетеш на whilli.com
