Безопасни или опасни са пътищата в България? Това вече не е само национален въпрос. Той стана и международен след тежката автобусна катастрофа с 45 жертви на АМ Струма. Тази шокираща новина намери място в международния видеообмен заедно с въпроса за състоянието на пътищата в България. В статията виж какво разкрива докладът за пътищата в страната. Продължи да четеш.
Уили, най-добрият приятел на колата ти
38% от българските пътища са в незадоволително или лошо състояние. Това означава, че около 1/3 от републиканската пътна мрежа е особено рискова за хората от гледна точка на пътната безопасност. В същото време според статистиката на КАТ едва под 1% от катастрофите стават заради лоша инфраструктура, което трудно може да се обясни.
Пътеуказателната система (маркировка и сигнализация) също е в незадоволително състояние. Липсата на светлоотразителност, видимост, съпротивление при хлъзгане са предпоставки за тежки катастрофи.
Тревожните данни бяха оповестени в доклад на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) в края на 2019 г. После констатациите в него сякаш бяха забравени.
Само преди дни на магистрала „Струма“ се случи огромна човешка трагедия. 45 граждани на Северна Македония, между които 12 деца, изгоряха в автобус след тежка катастрофа.
Нещастието стана повод отново да бъде отворена темата за състоянието на пътищата в България. Главният прокурор разпореди проверка на пътната маркировка и сигнализация на магистралите и първокласните пътища в цялата страна.
Вероятно изводите от тази проверка няма да се различават съществено от изводите в доклада на агенцията по пътна безопасност, който и преди две години звучеше обезпокоително. Заради важността на проблема и поради липсата на по-нови данни ще припомним съдържанието на този документ в частта за пътната инфраструктура. Вероятно за последните 24 месеца има някаква промяна спрямо данните към 2019 г. Цялостната картина едва ли е много по-различна. И това шофьорите го виждат ежедневно.
Само 12% от пътищата са в отлично състояние
Републиканската пътна мрежа е дълга общо 19 607 км. В доклада пътищата са в пет категории според тяхното състояние – отлично, добро, задоволително, незадоволително и лошо.
Едва 2408 км (12,3%) пътища са в отлично състояние. Два пъти повече – 4804 км (24.5%) – са пътищата в лошо състояние. В добро състояние са 5378 км (27.4%), в задоволително – 4416 км (22.5%), а 2601 км (13.3% ) – в незадоволително състояние.
В сравнение с ЕС инфраструктурата на страната е с незадоволително качество, се казва още в доклада. Въпреки твърденията в последните години, че у нас много се строи, авторите на документа отбелязват, че „по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години“.
Третокласните пътища са 61,3%, магистралите под 4%
Пътищата от трети клас формират 61.3% от дължината на републиканската мрежа. Пътищата от втори клас са 20.3%, първокласните пътища са почти 15%. Магистралите са към 4%.
Особено тежко е състоянието на пътищата от III клас, по които се осъществяват вътрешните регионални връзки. Видно от представената статистика 39.7% от настилката по републиканските пътища покрива критериите за добро състояние, но 38% са под задоволителното ниво и са особено рискови.
Състояние на пътната маркировка и сигнализация
От общо 133 073 бр. вертикална сигнализация над 80% е в задоволително състояние. От общо 4 888 951 кв. м хоризонтална маркировка близо 70 на сто е в незадоволително състояние.
Същевременно от 32 616 173 кв.м банкети над половината са в незадоволително състояние. А от 7 млн. метра ограничителни системи над 70% са в задоволително състояние. Тук има само две категории – задоволително и незадоволително.
По отношение на пътеуказателната системата, поддръжката на банкетите и др. например има доста укорителни неща. Например, поставя се въпросът защо е лошо състоянието на банкетите и отводнителните съоръжения и защо не се почистват храстите при положение, че тези дейности имат сравнително ниски разходи за текущо поддържане.
Отчита се също така, че приоритетно парите се дават за подмяна на асфалт, като се пренебрегва маркировката и сигнализацията, дори в населените места.
Пътните експерти отбелязват още, че разрешената скорост от 140 км/ч по магистралите изисква отлична поддръжка, което на практика не се постига изцяло. За извън населените места и по пътища със специфичен терен се наблюдава голяма амплитуда в ограниченията на скоростта. Това създава предпоставка за опасно шофиране.
Идентифицира се и още един проблем, свързан със заслепяване на водачите от насрещно движещи се коли. Според експертите това се дължи на липсата на противозаслепителни съоръжения, недостатъчен контрол върху осветителните системи на автомобилите и подмяната на фабричните с нерегламентирани такива.
Пътните експерти коментират още, че статистиката на катастрофите и броят на жертвите изисква задължително подобряване на транспортната инфраструктура.
Актуална информация за пътната обстановка в България може да видиш ТУК.