Запис от видеорегистратор, монтиран в частен автомобил, изобличи в грубо пътно нарушение Тити Папазов. В резултат на тези кадрите баскетболният треньор отнесе наказание за минаване на червен светофар. Случаят много нашумя преди две години и то не само, защото замесеното лице се оказа популярна личност. А и защото постави въпроса за нуждата от силен граждански контрол срещу шофьорите агресори на пътя. Това лято темата отново бе поставена на дневен ред след зверската катастрофа на столичния бул. „Черни връх“, причинена от Георги Семерджиев. Тогавашният вътрешен министър призова гражданите да подават сигнали до МВР, ако станат свидетели на рисково и агресивно шофиране. На думи е лесно, а как е в действителност – попитахме Пътна полиция. Продължи да четеш…
Уили, най-добрият приятел на колата ти
Как и къде могат да се подават сигнали? Има ли смисъл? Какви са възможните последици за нарушителя и за свидетеля, осмелил се да докладва.
В последно време в социалните мрежи все по-често се появяват записи за брутални нарушения на пътя. Благодарение на тях, например, видяхме как се „фучи“ с тротинетка по магистралата, как мъртвопияна шофьорка спи зад волана, докато приятелката ѝ шофира от пасажерското място, и други недопустими сцени.
Ако станеш свидетел на подобно поведение, лесно ли е да подадеш сигнал срещу агресивен шофьор в Пътна полиция? Само ако си съгласен да предоставиш личните си данни. Това се разбира от отговорите, които Пътна полиция към ГД „Национална полиция“ изпрати до Уили. Анонимни сигнали не се разглеждат, както и такива, подадени от лице с недействителни данни.
С изпращането на запис трябва да си готов и да свидетелстваш. Според МВР при тях няма практика доказателства от такъв вид (случайни записи от видеорегистратори, мобилни телефони, снимки) да се използват самостоятелно. Признаването на такива данни като доказателства е от компетенциите на съда, който обаче може да ги разгледа при случаи на обжалване.
Все пак колкото и да е усложнена процедурата, хората не трябва да остават равнодушни пред наглите шофьори, защото на пътя никой не е застрахован.
Ето според Пътна полиция какво трябва да направиш, когато искаш да подадеш сигнал!
Къде и как да подадеш сигнал срещу агресивен шофьор?
В най-близкото районно управление, полицейски участък или областна дирекция. След подаване на сигнала следва писмено заявяване на свидетелските показания, които да послужат за извършване на проверка по подадената информация. Сигнали могат да се подават и на интернет страницата на МВР и неговите структури, на публикуваните там телефони и електронни адреси, на тел. 112 и чрез мобилното приложение за подаване на сигнали. Извън МВР сигнали могат да се подават и чрез платформата „Гражданите“. Настоящият служебен вътрешен министър има специален имейл за сигнали.
Какво трябва да съдържа сигналът?
Информацията трябва да е достоверна и да съдържа данни за:
- Нарушението: дата, час, място на нарушението; участници – хора, превозни средства; други характерни данни (напр. при силен снеговалеж, преди/след завой, крива и др.)
- Нарушители: описание на нарушителя (пешеходец, пътник, водач, работник на пътя), пол, приблизителна възраст, цвят на косата, на кожата, облекло, използва ли очила (диоптрични), характерни белези и др.
- Описание на превозното средство, с което е извършено нарушението: цвят, марка, регистрационен номер, посока на движение и друга идентификация.
За какви нарушения се приемат сигнали? Може ли да изпратиш запис за висока скорост?
Може да подадеш сигнал за нарушения, за които може да се предостави достоверна информация и за които не е разписан специален ред, по който да бъдат установявани. Важно е да се има предвид, че подалият сигнала очевидец се явява част от субектите при извършването на проверката и в евентуалното административнонаказателно производство.
За висока скорост обикновени граждани не могат да подават сигнали и да изпращат записи. Или по-точно – те могат да изпращат, но по тях няма да се вземе отношение. Причината е, че установяването на нарушения на скоростните режими се извършват само по реда на Закона за движения по пътищата – тоест със сертифицирани стационарни или мобилни технически средства и системи, записващи датата, час, регистрационен номер и др. Контролът се осъществява от оправомощени от вътрешния министър служители. Освен за скорост камерите следят и за наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Приемат ли се данни от видеорегистратори от частни автомобили? Служат ли те като доказателства за налагане на глоби?
Вече стана ясно при какви условия се приемат такива сведения, но сега ще обясним по-подробно. Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки и видеозаписи са веществени доказателства в административнонаказателния процес. Наказващият орган проверява акта и преценява възраженията и събраните доказателства. Използването от органите на МВР на доказателства от такъв вид (случайно заснети от граждани) самостоятелно за реализирането на административнонаказателна отговорност не е практика. Признаването им за такива в случаите на обжалване е от компетенциите на съда.
Признават ли се видеозаписи от мобилен телефон или снимки?
Правилата са същите както при видеорегистраторите.
Какви лични данни трябва да предостави гражданинът, подал сигнал срещу шофьор нарушител? Разглеждат ли се анонимни сигнали?
Трябва да посочи трите си имена, адрес за кореспонденция, телефон за връзка, електронен адрес (ако има такъв). Не се разглеждат подадени от физически лица анонимни сигнали, в които не са посочени изискваните сведения и контакти или ако са дадени недействителни лични данни. От МВР подчертават, че за да се съберат всички доказателства срещу нарушителя е необходимо да се получи подробна достоверна информация от свидетеля. Затова няма как сигналът да е от анонимно лице.
Още казуси във връзка със законите може да видиш ТУК.
