закон за движение по пътищата

Законът за движение по пътищата е променян 100 пъти. Има ли ефект?

Българският Закон за движение по пътищата е променян над 100 пъти в последните 22 години. Какъв е ефектът от това? Намаляха ли катастрофите и броят на загиналите заради по-високите глоби за скорост и по-тежките наказания за алкохол и дрога? Станаха ли шофьорите по-дисциплинирани или не? Какво показва статистиката на КАТ? Продължи да четеш…

Уили, най-добрият приятел на колата ти

През 2018 г. заради увеличените смъртни случаи при катастрофи френското правителство взима твърде непопулярната мярка да намали скоростта от 90 на 80 км/ч по над 400 000 км двупосочни пътища, по които няма централен разделител. Предварително е обявено, че мярката е с двугодишен период на действие. След това трябва да се направи оценка на нейното въздействие и ефективност. Почти никой не вярва в този експеримент. Когато след 24 месеца правят анализ на данните, резултатите показват спад на загиналите в ПТП хора в участъците, където скоростта е била намалена с едва 10 км/ч.

От 1999 г. досега българският Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е променян над 100 пъти. Само в периода 2014 г. – 2018 г. има 31 редакции. Отделно има редица подзаконови нормативни актове, сред които 43 наредби по ЗДвП, които също са били изменяни неведнъж.

През годините досега не е правена оценка на ефекта от по-високите глоби, от въвеждането на задължителни дневни светлини на МПС, от премахване на елементи от точковата система за сметка на електронните фишове, от увеличаването на максимално допустимата скорост на движение по магистрали на 140 км/ч, от задължителното ползване на колани на задните седалки и др. Този пропуск отбелязват и в свой доклад от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

Тази година предстоят нови промени на ЗДвП. Затова припомняме някои стари законодателни промени и резултатът от тях.

Какъв е ефектът от по-високите глоби върху шофьорите?

През януари 2017 г. влязоха в сила по-високи глоби за нарушение на скоростните режими. За превишение с над 50 км/ч. в населено място глобата стана 700 лв., а извън населено място – 600 лв. За всеки 5 км. над предвидените 50 км/ч. – с още 50 лева.

Завишени бяха санкциите за алкохол и наркотици, както и за отказ от тест. Пакетът от законодателни промени включваше още: отнемане на шофьорска книжка за по-дълъг срок, дерегистрация на автомобила за някои видове нарушения, строги наказания за автомобилни гонки и много други.

Станаха ли шофьорите по-дисциплинирани?

Спрямо статистиката на МВР е трудно да се потвърди, че въвеждането на по-високи глоби, използването на повече камери за контрол на скоростта и активната наказателна дейност са имали мощен превантивен ефект върху автомобилистите. Истината е, че всички тези фактори имат минимално положително влияние върху поведението и дисциплината на шофьорите.

Ето малко данни. През 2020 г. са били издадени над 1,9 млн. документа за установени шофьорски нарушения по ЗДвП и по Кодекса на застраховането. Това е с над 200 000 повече спрямо 2019 г. и с близо 600 000 повече спрямо 2018 г.

Същевременно електронните фишове за превишена скорост са нараснали два пъти и половина – през 2017 г. са били под 400 000, а през 2020 г. – малко над 1 милион.

Общо събраната сума от глоби е: 116 млн. лева през 2020 г.; над 94 млн. лв. за 2019 г.; над 77 млн. за 2018 г. и над 60 млн. лв. за 2017 г. (бел. ред. – Глобите, които са платени в съответната календарна година, може да не са наложени в същата година, а в предходна). Все още няма окончателни данни за 2021 г. затова те не са включени.

Както се вижда, в последните години броят на издадените наказателни документи и на наложените глоби стремглаво расте, а не намалява. Тоест, контролната дейност, високите санкции и по-строгите наказания не са довели до значително подобряване на пътната безопасност.

Въпреки десетките промени в закона държавата все още не прилага ефективен начин за събиране на висящите глоби. В момента събираемостта е под 50%.

Какъв е ефектът върху пътния травматизъм?

Как по-високите глоби влияят върху пътния травматизъм: намаляха ли катастрофите, загиналите и ранените в ПТП?

Статистиката е разнопосочна в последните 10 години. Трудно може да се очертае някаква постоянна тенденция на спад или ръст по тези три показателя. Ето как изглеждат данните на КАТ.

Илюстрация: Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“

След влизането в сила на по-високите глоби през 2017 г. действително се забелязва четиригодишно трайно намаляване на броя на загиналите. Но ако се върнем в 2012 и 2013 г. ще видим, че загиналите в тези две години са били по-малко, отколкото в периода 2017 г. – 2019 г. Така че това намаление не може да се обясни само с пътния контрол, завишения размер на глобите и въведените по-строги наказания.

Действително през 2020 г. има значително намаляване на убитите в катастрофи, както и на броя на катастрофите и ранените в тях. В ситуация на пандемия обаче е трудно да се отчете дали спадът се дължи на по-отговорното поведение на водачите и останалите участници в движението. Или на намалелия автомобилен трафик, което се потвърждава и от по-малко закупените винетки спрямо 2019 г.

Харесваш тази статия?

Абонирай се напълно безплатно за бюлетина на Уили като попълниш своя имейл по-долу. Така ще получаваш подбрана информация и най-важното за теб като шофьор. Уили ти гарантира, че няма да те спами излишно. А и може да се отпишеш по всяко време.

Промените в ЗДвП: Алкохол и наркотици

Отново през 2017 г. бяха приети редица изменения и допълнения в ЗДвП, които се отнасят до наказания на водачите, които шофират с алкохол и наркотици. Например, за алкохол в кръвта над 0,5 до 0,8 промила глобата стана 500 лв. и 6 месеца без книжка. За алкохол над 0,8 промила до 1,2 промила – 6 месеца без книжка и глоба в размер на 1000 лева. При повторност – отнемане на свидетелството за срок от 1 до 3 години и глоба от 1000 до 2000 лв. При отказ от тест за алкохол и дрога – лишаване от правоспособност за срок от 2 години и глоба от 2000 лв.

Равносметката от статистиката на МВР изглежда така:

През 2020 г. заради управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици са настъпили 91 тежки катастрофи. Съответно 83 заради алкохол и 8 заради наркотици. Загинали са шестима и 133-ма са ранени. Спрямо предходната 2019 г. се отчита увеличение при тежките катастрофи (13 повече) и ранените хора (26 повече). Този ръст е на фона на по-малкия трафик в страната заради пандемията и драстичния спад на катастрофите като цяло през 2020-та.

През 2018 г. са настъпили 66 ПТП, а през 2017 г. – 105.

Ефектът от по-високата скорост по магистралите

България е една от страните с най-лоши пътища, с най-много загинали в катастрофи на 1 млн. жители и с най-висока разрешена скорост по магистралите.

Максималната скоростта на движение по магистрали бе вдигната от 130 км/ч на 140 км/ч през 2013 г. Независимо от недобре развитата магистрална мрежа и лошото състояние на голяма част от по-старите участъци по „Тракия“ и „Хемус“.

Според доклади на държавни институции магистралите са най-безопасните пътища в България. По данни от преброителните пунктове на АПИ средногодишно превозните средства изминават около 3,6 милиарда километра. В рамките на това пропътувано разстояние за една година настъпват средно под 300 тежки ПТП. 

Все пак в свой доклад от 2019 г. Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ акцентира, че по-високата скорост изисква високо ниво на поддържане, а това у нас не е изцяло обезпечено.

В последно време излязоха и няколко проучвания на неправителствени организации, които заостриха вниманието върху силно проблемните участъци по магистралите „Тракия“ и „Хемус“. Както и на магистрала „Струма“, където след катастрофа 45 души изгоряха в македонски автобус.

Още за проблемите на пътната безопасност чети на уили.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.