промени в техническите прегледи

Промени в техническите прегледи от 12 януари

От 12 януари 2022 г. влизат в сила нови правила за техническите прегледи на автомобилите. Стойностите от димомера, газоанализатора и резултатите от измерването на спирачните сили на автомобила вече ще постъпват директно в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА). Какво се цели с тези промени в техническите прегледи – ще научиш в статията. Продължи да четеш…

Уили, най-добрият приятел на колата ти

От 12 януари 2022 г. влизат в сила нови правила за техническите прегледи на автомобилите. Стойностите от димомера, газоанализатораи резултатите от измерването на спирачните сили на автомобила вече ще постъпват директно в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА). Пунктовете са задължени да подават информацията онлайн. Данните от тези измервания ще се изпращат автоматично и в реално време. На база на получените показания системата сама ще определя дали да продължи прегледа, или не, ако автомобилът отчете по-високи от заложените показатели.

Тези промени в техническите прегледи станаха възможни след изменения в наредбата за техническите прегледи (чл.11, ал. 2), приети още през септември 2020 г. Новите правила бяха с отложено действие, за да могат пунктовете да бъдат приведени в техническа готовност.

С новия регламент фиктивните прегледи или вписването на фалшиви показания ще станат по-трудни, дори невъзможни, смятат от автомобилната администрация. В пунктовете вече няма да могат да въвеждат ръчно резултатите от измерванията и въз основа на това да определят дали превозното средство е технически изправно и в коя екологична група попада. Манипулацията ще е невъзможна или най-малкото ще бъде проследима. Свързаността на уредите в техническите пунктове с ИААА ще помогне да се затегне контролът. В момента в страната работят над 1100 пункта за технически прегледи и само около 120 инспектори, които да ги контролират.

Промени в техническите прегледи: Какъв е ефектът от екостикерите?

Автопаркът в България е сред най-старите в Европейския съюз. Средната възраст на автомобилите е много голяма – над 65% са над 15 години, а 35% – над 20 години. Затова от юли 2021 г. влезе в сила реформа, която трябваше да направи нещо като екооценка на автомобилите, движещи се по родните пътища. Целта бе да се въведат рестрикции спрямо най-големите замърсители.

В тази връзка за автомобилите с тегло до 3,5 т. бе въведена екологична група, която се определя при техническия преглед на база на отработените газове. Тя няма общо с определения от производителя евростандарт – това са познатите ни от EURO 1 до EURO 6.

Към днешна дата и в разгара на зимния сезон нито една община няма готовност да приложи ограничителни мерки спрямо най-замърсяващите автомобили. Причините са няколко – няма изработени наредби, а също така не всички автомобили имат от новите стикери, тъй като за тях не е изтекъл срокът на предходния им технически преглед.

Най-голям напредък по отношение на мерките сякаш има в Столична община. От общинския съвет обявиха още през септември, че ще борят замърсения въздух с две мерки – въвеждането на нискоемисионни зони и увеличаване на паркоместата в платената „синя зона“. Засега факт е само разширяването на „синята зона“.

Харесваш тази статия?

Абонирай се напълно безплатно за бюлетина на Уили като попълниш своя имейл по-долу. Така ще получаваш подбрана информация и най-важното за теб като шофьор. Уили ти гарантира, че няма да те спами излишно. А и може да се отпишеш по всяко време.

Омбудсманът: Eкостикерите не водят до по-чист въздух

Омбудсманът Диана Ковачева се усъмни в ефективността на „екостикерите“, които бяха въведени като мярка за подобряване качеството на атмосферния въздух.

В последните дни на 2021 г. тя изпрати становище до министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев. В него настоява да бъде направен анализ на разпоредбите и поиска да бъдат отменени, ако се окажат неефективни. Аргументите ѝ са следните:

  • въвеждането на екостикерите обхваща само ППС до 3.5 тона. Извън обхвата им остават тежкотоварните камиони и автобусите. Независимо, че са по-големи замърсители на атмосферния въздух и част от тях редовно преминават през централните градски части;
    • не е предвиден регламент за оценка на екологичната група на МПС с допълнително монтирани газови уредби;
    • въвеждането на екостикерите оскъпява техническия преглед на ППС;
    • независимо, че държавата вече е изразходвала значителен ресурс за изграждането на система за разпознаване на номерата на ППС, трябва да се правят допълнителни разходи за екостикери;
    • нагласите в обществото към въвеждането на екостикерите са по-скоро негативни;
    • обществото следваше да е по-добре информирано и дали екологичните групи и стикери имат аналог в ЕС и какво е показала практиката там, където са въведени. В оплаквания на граждани се поставя въпросът – защо определянето на екологичната група става въз основа на годината на регистрация и евростандарта. Те се вземат предвид и при определяне на данъка на автомобила. По този начин собствениците на по-стари и с по-нисък евростандарт автомобили на практика търпят двойни санкции.

Ковачева цитира и едногодишно изследване на Националния институт по метеорология и хидрология по поръчка на Столична община за чистотата на въздуха в София. В него ясно е определен делът на отделните замърсители на въздуха, като пътният трафик заема едва пето място с дял от 9%.

Още за техническите прегледи ще откриеш в сайта на Уили ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.