Знаеш ли, че най-много катастрофи стават в понеделник и петък? В същото време най-малко са в неделя, но, за съжаление, с най-много загинали. Статистиката сочи, че 98% от автомобилните произшествия са по вина на шофьорите. Близо 2/3 от всички катастрофи са станали по три причини: неправилни маневри, несъобразена скорост, отнемане на предимство. Това показва отчетът на КАТ за първите шест месеца на годината. Научи още в текста по-долу.
Whilli – Най-добрият приятел на колата ти
Най-много тежки катастрофи стават в първия и в последния работен ден от седмицата – понеделник и петък. Най-малко пътни злополуки има в неделя, но с най-много загинали. Особено рисков с най-голям брой ПТП е часовият диапазон от 17 до 18 часа, когато хората се прибират от работа. Автопроизшествията с най-голям брой загинали се случват в следобедните часове – между 15 и 16 ч. Като цяло повече катастрофи с тежки последици и жертви стават по светло. В интервала между 0:00 ч и 01:00 ч има само един загинал за 6 месеца.
Данните са от последния анализ на Пътна полиция, който обхваща периода от 1 януари до 30 юни тази година. Вглеждайки се в цифрите, се натъкваме и на други тенденции, парадокси и притеснителни факти.
Защо в неделя има най-много загинали при катастрофи?
В неделя има най-малко катастрофи спрямо всички останали дни от седмицата (303). Ранените хора също са най-малко (388). Загиналите обаче са най-много (44). За сравнение във всички останали дни починалите в ПТП са под 30 на денонощие.
Обяснение за големия брой смъртоносни катастрофи не трябва да се търси само в интензивния трафик през почивния ден. Причина за печалната статистика е най-вече в несъобразената скорост, неправилното изпреварване, внезапно навлизане в платното за насрещно движение, отнемане на предимство и др. Не на последно място, значение има и недостатъчният контрол по пътищата. България все още е сред страните в ЕС с най-малко камери за контрол на движението.
През първите шест месеца в първия работен ден от седмицата са станали най-голям брой пътни злополуки (403) с най-голям брой ранени хора (500) и с общо 28 загинали. Ако трябва да класираме по брой катастрофи, на второ място като рисков ден се явява петък. Тогава са станали общо 401 тежки катастрофи с 495 ранени и 28 убити. Като по-спокоен се очертава съботният ден.
За шест месеца – общо 201 загинали при катастрофи
201 души са загинали, други 3096 са ранени в общо 2503 тежки катастрофи в първите шест месеца на годината. Спрямо същия период на предходната година Пътна полиция отчита увеличение и по трите показателя: тежки ПТП, загинали и ранени – съответно +124, +25 и + 146. Сравнявайки с миналогодишния период обаче, трябва да отчетем, че през пролетта тогава България бе в локдаун. Пътуванията между градовете бяха забранени. Така че коронавирусът се отрази благоприятно на статистиката на Пътна полиция. Това не може да се каже за тази година, когато само през юни има 50 загинали.
98% от катастрофите са по вина на водачите
До юни т.г. най-много катастрофи са станали по вина на водачите – близо 98% от регистрираните ПТП. В тези катастрофи са починали 196 души или почти 98% от всичките 201 загинали.
В повечето случаи шофьорите са допуснали повече от едно нарушение. 1854 от всичките 3096 тежки произшествия са станали след неправилни маневри, несъобразена скорост, отнемане на предимство. Загиналите заради тези три групи нарушения са 143 (виж таблицата). Във всяко 12-то тежко произшествие поради най-вероятна причина несъобразена скорост е загивал човек.
Показател | Тежки ПТП | Загинали | Ранени |
Понеделник | 403 | 28 | 500 |
Вторник | 366 | 27 | 428 |
Сряда | 355 | 24 | 443 |
Четвъртък | 349 | 24 | 423 |
Петък | 401 | 28 | 495 |
Събота | 326 | 26 | 419 |
Неделя | 303 | 44 | 388 |
ОБЩО | 2503 | 201 | 3096 |
Понятието „висока скорост“ изчезна от статистиката на КАТ
От таблицата става видно, че в статистиката на КАТ високата скорост вече не присъства като причина за пътните инциденти. Вместо това 658 от тежките катастрофи са предизвикани поради несъобразена скорост.
До юни 2021 г. | Тежки ПТП | Загинали | Ранени |
Общо тежки ПТП, загинали и ранени | 2503 | 201 | 3096 |
Общо поради нарушения на водачите | 2447 | 196 | 3038 |
Общо поради нарушения на водачите – 1-во нарушение | 2427 | 191 | 3018 |
Общо за трите групи нарушения | 1854 | 143 | 2352 |
– неправилни маневри | 564 | 75 | 744 |
– несъобразена скорост | 658 | 54 | 850 |
– отнемане на предимство | 632 | 14 | 758 |
При катастрофите между два или повече автомобила най-голям е броят на страничните сблъсъци – 314. Челните удари са най-малко -153. Тук обаче смъртността е три пъти по-голяма в сравнение със страничното сблъскване на МПС и сблъскване под ъгъл. Във всеки трети челен удар е загивал човек – общо 44 души за 6 месеца.
82-ма са загинали след сблъсък между две или повече превозни средства. В самокатастрофи са загинали 81 души. В тази група произшествия са включени: блъскане в дърво (28 загинали), преобръщане извън платното (14), удар в стълб (12) и др.
Седем деца са загинали, като повечето от тях са били пътници, става ясно още от анализа.
В отчета са посочени едва 2 тежки катастрофи, станали по най-вероятна причина техническа неизправност на автомобила. За щастие загинали няма. Тази цифра е интересна на фона на остарелия и амортизиран автопарк в България, недоброто поддържане на старите автомобили от страна на собствениците, ремонтите със съмнителни авточасти втора употреба и пр.
Най-много катастрофи със загинали са станали на първокласните пътища (46 жертви), а най-малко – на автомагистрали (13 жертви). Последното донякъде намира обяснение и във факта, че в България има около 800 км магистралните пътища. Пътищата I клас са близо 3000 км.
На фона на черната статистика и че по нашите пътища всяка година загиват най-голям брой души от останалите членки на ЕС, важно е да бъдеш отговорен. Уили те съветва да шофираш разумно и да спазваш правилата за движение. Така ще запазиш твоя и животите на другите участници в движението.